свояк
ман пуçана — мой свояк
Ик пуçана пĕр çуна. — погов. Два свояка — дружная пара (букв. в одних санях).
свояк
(-з'-), свояк. Сред. Юм. Юрк. † Ай, пуçана, çур çуна, иккĕн пĕрле пĕр çуна! Пшкрт. Поçана, свояк. Шибач. Поçана = арăмăн йăмăкне илекен. Н. Карм. Пуçана, муж пултăр и хунекем. Коракыш. Так-так такана, симĕс кайăк пуçана. (Кĕркунехи калçа). Сенчук. Пуçана! Атя иккĕн Туçана. N. Ман арăм енчен хĕр илнĕ арçынсем пуçана пулаççĕ. N. Пуçанăшĕ, его свояк.
«свояк»; азерб. бачанаг, тур. баджанак, туркм., кирг., казах., к. калп., ног., тат., башк. бажа, узб. божа, алт. В падъа, ойр. бадьа «свояк». Ср. монг. баз «свояки», «мужья родных сестер»; бур.-монг. база «свояк».
Çавăн пекех пăхăр:
пуçа-пуç пуçа-пуçăн пуçалăх пуçалу « пуçана » пуçаналă пуçаналлă пуçар пуçарт пуçару